Всички ние, онеправданите, подиграните, изоставените и прочие трябва да се обединим около фразата, или, по – скоро, максимата „Ние мразим авиоинженерите“! Трябваше да търся в проклетия речник как се пише „авиоинженер“… Образоваш се до някакво ниво. Почваш някаква работа. Излизаш с приятели, купонясвате и всичко, както си му е редът. В един момент разбираш, че ти трябва повече образование, защото, примерно, си решил, че можеш да изпиеш и изпушиш повече и това е ОК. Образоваш си се и почваш по – яка работа за по – „сладки“ пари. Купуваш си къща. Съдиш си градинка с.. домати. Отглеждаш ги с любов и ентусиазъм. Имате и своите лоши моменти, но къде ли ги няма. Доматите растат силни и уверени за своето бъдеще. Почват да мислят като вас. Всичко изглежда почти розово и… Ей, на! Кур! Идва от някъде някакъв авио – скапан – инженер и ти взима доматите, мамицата му! „Ами целия труд, който хвърлих!?“, ще си кажете вие и сте прави. Ще яде вашата салата при това с биологично чисти продукти. Шибаняк! А какво да кажем за доматите? Слабохарактерен продукт на страхливо подсъзнание на един не намиращ воля да се реализира градинар. Отражение на собствената му глупост. Да се чуди човек вие ли сте си виновни, или доматите просто имат „бар“ с „мана“, която, като се изпразни, вече не ви обичат и си търсят някой друг да ги подкастря. Егати шибаната работа! Дори няма дума „егати“! Долетя от скапаното съседно село, второто по големина в страната и ми разказа играта. Еми, да се бях образовал и аз да стана някакъв инженер, пък можеше и да не се стига до там. Можеше. Скоро чух някой да цитира една стара максима, че в историята няма „ако“ и „можеше“. Парадоксално е, че винаги, след като някой го каже, следва нещо от рода на „но, все пак, ако….“. Тъпаци. Не, че не ме кефите, ама просто си завиждам. Такъв съм си, като всеки слаб човек. Искам си доматите! Да ти падне самолетът дано! В този ужасен, грозен и изроден Свят всичко се движи от секса. Не от парите, правилно прочетохте, а от чукането. Още в древни времена на цели империи им се е ебавало майката, защото двама души са се изчукали здраво, а на тях им е било позволено да правят всичко друго, само не и да се чукат! За Бога, брат и сестра сте, извратеняци… Хубавата елена, трябва да призная, че е била доста непостоянна. Не, че пичът не е има всичките пари на тогавашния Свят и не, че не е можел да чука всичко, ‚дето мърда, ама той иска точно това пиче. Ей, на – война… И то каква! Бият се банда педерасти срещу друга банда мургави педерасти. Чукали са се по палатките във военните лагери и едните и другите и добре, че! Ако не се шибаха, нямаше да има толкова „мъжка“ войска, готова на всичко за „другарите“ си! Ето пак ролята на секса. И шибаният авиоинженер не можа да чука други домати, а избра моите! Но и доматите не са се дърпали много… Даже хич, доколкото ги познавам. Кофти работа, братлета, да останете без любимите си домати. Бог, уж, ни е създал по свой образ и подобие, но нещо не ми се връзва. Това значи ли, че и той е несъвършен като нас? Разяснявам: Логично е, след като сме се разделили с доматите си да продължим напред в търсене нови доматени семена, които да засадим и отгледаме и в които да се влюбим. Вместо това се държим възможно най – ирационално и сравняваме всички домати с изгубените. Така няма да стане. Спомените са си спомени, ама някои от тях си болят много. Несъвършени сме. Авиоинженерите са дори по – несъвършени. Тъпаци. Всичко ли в тая „държава“ трябва да е толкова, някак си, изродено, криво? Седиш и се чудиш от къде да намериш пари за този курс, или за онзи, или за колата и в следващия момент идва оня wanna be пилот и ти краде доматите. И как точно се очаква да запазим, каквато и да е воля след това. Как да се борим за надграждане, след като нямаме спокойствие в личен план, а само тревоги. Как да учим нови езици, като постоянно мислим за доматите си??? Питам ви, как? Мисли, мисли и пак мисли. Безобразно разбъркани в обременена глава.
Майната му, сменям темата. Имаме си тук една партия, която не била етническа, ама защитавала правата и свободите на турското население!?!? Аз все си мислех, че последните останали роби в Света са в Северна Корея! Сериозно, какво защитавате, бе! Имат си един лидер Мютви Лестан, който има дар слово. Образован и симпатичен старец, приличащ малко на Моисей…Алах да бди над съдбите им. Знаете ли какво си мисля за дар словото на Мютви, че трябва да го пази много, ама, много зорко някой да не му го открадне, че тогава може да се използва не за защитаване на нечии права и свободи, ами за тяхното рециклиране! Но как да го опази. Елементарно! Ще се свържем с някоя от онези TV врачки да направят магия на дар словото на Лестан и да го „въплатят“ в един вибратор. Г-н Лестан ще трябва да го носи навсякъде с него. Най – скришното място за скритото дар слово на Мютви ще бъде в неговия надарен гъз. Ще си го държи вътре и ще го вади, само когато му се налага да го използва, примерно, опитвайки се да отклони непрофесионалните въпроси на TV водещите на някой сутрешен блок и после пак ще си го вкарва вътре. И така ще си го вкарва и изкарва.. АХТУНГ!!!!! ВОДИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ!!! ПО ДРЕВНА ЕЛИНСКА РЕЦЕПТА!!! Като остарее и вече не му трябва дар слово ще може да го даде на някой авиоиинженер, че те нали са си малко тъпички… И така знанието за „словото“ няма да се губи във времето. Ще кажете, че гледам на авиоинженерите субективно като National Geographic на Германия… Ми, така е, признавам. И Хитлер не е бил Плодова торта… If you know what I mean…
Човек да не си засади градинка с домати – ще долети от някъде Леонардо – скапаният – ди Каприо и ще ти ги наебе, като летящ заек. Катализатор на промените в междуличностните отношения винаги е влиянието на околната среда, изразяваща се в разни нахални типажи, които не знаят за какво са предназначени. Нужен е само един поглед и зъбните колелца почват да се задвижва. Най – малките задвижват по – големите, а те от своя страна още по – големите и така се ражда глупавата мисъл „Ще изневеря!“. Едностранчиво е, но това са си моите мисли, та че fuck off .!. Дори да не се стигне до фактическо изневеряване, самата мисъл, появила се тъй ненадейно в главицата на някой от партньорите е тревожна, защото това значи, че никога и при никакви обстоятелства ти не можеш да бъдеш сигурен не само в този отсреща, с когото си лягаш и се предполага, че те обича, ами с всеки друг. Мисълта може да не е за изневяра. Може да е „Жена ти е яка, искам да ѝ го подам в устата“. Same rules. Хората, като че ли се притесняват от честни и открити взаимоотношения. Не обичат много истината. Много грубо била поднасяна. Ами, тя истината е една, както и да я поднесеш си е една и не може да се дели на две! Това е субективна истина. Аз съм твърдо убеден на този етап от развитието си в някакви работи и ги изричам както намеря за добре и за мен тези неща са истина (мнение). Аз превръщам (в субективна обстановка) мнението, че авиоинженерите са банда мастурбиращи педали в истина, защото го изричам на глас и твърдо вярвам в това. За мен това е истина. Ако покажем на някой от срещуположния пол, говоря за жена, че я харесваме, ние никога не можем да бъдем сигурни дали и тя ни харесва. Защо? Защото те искат всичко да е сложно и мистериозно. Абе виждаш ме, че ти се кефя, дай знак, измъцкяй нещо. Да, не, все тая да знам дали да си губя времето. Няма, братче. Няма откровеност в отношенията и там е проблемът. „Защо се разделихте, бе?“ – „Ми, защото нещо охладняхме помежду си.“. Ами говорете си, бе! Казвайте си нещата честно в лицето. Ако - не, тогава не занимавайте другите с глупостите си.
Ще хвана да уча и аз авиоинженер. Така ще мога да открадна поне веднъж и аз нечии домати.
